Introduction

Authored by

Organization

http://www.privacyinternational.org/

Въведение

Гъс Хосеин Изпълнителен директор, Privacy International www.privacyinternational.org

また、このレポートでは、日本で利用可能です / Este reporte está disponible en español / Ce rapport est également disponible en français / This report is available in english

Степента, в която комуникираме, е част от това, което ни прави човеци. Търсенето на начин за изразяване на нуждите, желанията, интересите, страховете и мъката ни, мотивирали рисуването, жеста, изговорената дума и нейната писмена форма. Разговорите довели до писма, куриерите довели до пощата, последвана от телеграфи, телефони, мобилни телефони, интернет. Сега предаваме най-интимните си мисли и интереси чрез комуникационни медии. Същевременно едновременно с новите разкрития и иновации наблюдаваме нарастващите амбиции на правителства и компании да следят, наблюдават, анализират и дори остойностяват комуникационните ни действия, които са в основата на нашия „аз“. За да защитим човешката анонимност в модерното общество, е важно да управляваме наблюдението на комуникациите.

Социалните и технологични промени увеличават силата и степента на проникване на следенето. Първо, почти всичко, което правим днес, е комуникационен акт, който може да се проследи, запише дигитално или най-вероятно e записано и анализирано от най-ранен етап, ретроспективно е продължено и в реално време. Дори нашите движения се записват от доставчиците на интернет услуги. Второ, за разлика от ефимерните изговорени думи сред приятели в стая, сега почти всеки тип комуникация може да бъде събрана, анализирана, задържана и монетаризирана. Сега е възможно да обхванем комуникацията на цяла нация – съвременният еквивалент на слушането на всеки частен и публичен разговор в стаи, домове, офиси, кметства, площади, пъбове и ресторанти на дадена нация.

Трето, всяка комуникация генерира особено чувствителни метаданни – информация, свързана с естеството на комуникацията – която е улавяна, записвана, направена достъпна, употребена за създаване на листове със заподозрени и мишени, за да бъдат разбрани връзките и взаимодействията ни. Четвърто, почти всяка комуникация днес включва трета страна – пощенската служба, компанията за мобилна телефония, търсачка, компанията за подводните интернет кабели, на които вероятно е разпоредено да следят от името на държавата. Пето, цялото наблюдение днес може да се прави тайно – подправеното писмо днес е заменено с перфектни, тайни копия на комуникация, уловена на различни места в мрежата.  Заради тези структурни промени в комуникацията и начина ни на живот има нова необходимост за управление на възможностите на правителствата да погазват правото ни на уединение.

  • Сега е възможно да ни проследят или да разберат кои са всички места, които сме посетили, благодарение на постоянно свързания ни мобилен телефон с близките клетки на телефонните оператори. Правителствата търсят достъп до тези данни, а дори и компании имат интерес да ги проучват за информация за профилиране и за направата на анализи на „големи данни“.
  • Сърфирането в интернет, което е модерният еквивалент на това да вървиш по главната и площада, в момента се наблюдава от компании за анализ и в последствие от правителствата. И двете страни са заинтересовани да разберат интересите и желанията ни. Идентифицирането на всеки на публично събитие или в даден район сега изисква просто достъп до записи от близките мобилни клетки или дори пускането на базова станция, управлявана от полицията, която идентифицира всяко близко мобилно устройство. Силата на „спри и покажи документите си“ ще бъде заменена от тайното и автоматизирано поставяне на скенери на устройства.
  • Докато преди се нуждаеха от секретна полиция и информатори, за да идентифицират сътрудници, сега правителствата могат рутинно да генерират листове за връзки и да проследяват взаимодействия като наблюдават метаданните от комуникациите ни в чат, текстови съобщения, социални мрежи, имейли,  и разбира се, гласови съобщения. Това също помага за създаването на списъци с до сега неизвестни заподозрени или мишени. За „виновни по асоцииране“ може да бъдем оценявани според това кого следим в Туитър и кои са приятели на приятелите ни във Фейсбук.
  • И, докато преди правителствата трябваше да тренират шпиони, за да навлязат те в нашите връзки и други мрежи, да претърсват домовете ни и да преглеждат документацията ни, сега те могат просто да проникнат в компютрите, мобилните ни телефони, тайно да се включат към камерите и микрофоните ни, и да намерят достъп до цялата ни кореспонденция, документи, снимки, видео и дори пароли.

Въпреки всички тези драматични промени във възможностите, които са безпрецедентни в историята на шпионажа и технологиите, правителствата всеки ден търсят възможности да установяват нова и още повече сила, оплаквайки се, че губят възможностите или „отиват на тъмно“ въпреки че сега е златната ера на следенето. Това стана възможно благодарение на амбициозни разузнавателни и полицейски служби, слабо регулирани от политици, които се съпротивляват да разберат технологията и човешките права. Процесът е подтикнат от разузнавателни агенции, които развиват и продават нови технологии на правителства по света.  И е активиран от компании, които не успяват да обезопасят комуникационната ни инфраструктура, покорявайки се на държавните изисквания, без да се съпротивляват на лошите политики, които правят възможен достъпа до още по-големи запаси от информация за нас, генерирана, за да се печели от връзките ни с наши приятели, семейства и колеги.

Не трябва да предполагаме, че тук става въпрос само за поверителност на комуникациите. След като почти всичко включва комуникация в модерното общество, следенето може само по себе си да генерира невиждана до преди сила на наблюдаващите над наблюдаваните: индивиди, групи и дори общества. Заради това истинският дебат за следенето се основава във въпросите за върховенството на закона: Дали някои институции и възможности са над подобен тотемен принцип? Когато става въпрос за модерно управление, как се справя съществуващата структура на управление с предизвикателствата на новото все по-взаимосвързано общество? Или националната сигурност: Може ли да бъдат поставени ефективни и разграничими линии между подобни аморфни концепции, за да дадат яснота на публиката?

Едва сме докоснали повърхността на който и да е от тези въпроси, а се намираме в състезание към бъдещето, където границите на частното ще бъдат тествани още повече, безвредната информация ще бъде особено разкриваща и силата да следиш  ще нараства по своя размер.  Въпреки това аз вярвам в свободния и демократичен дебат, при който обществата ще изберат да регулират подобна сила.  Предизвикателството е, че дебатът трябва да бъде наложен на нашите правителства. За щастие сега имаме свидетелства за тайните им възможности, благодарение на  особения принос на Едуард Сноудън, както и заради разследвания сред  шпионската индустрия, която рекламира нови възможности пред правителствата.  Сега трябва да действаме според това знание. Трябва да работим с регулаторите, за да се уверим, че те са на ясно със слабостите в регулираните от тях индустрии.

Трябва да достигнем правната общност, за да може тя да разбере рисковете, които следенето носи на правната система и върховенството на закона. Трябва да работим повече с технологичните компании, за да ги вдъхновим да строят по-безопасни и защитаващи сигурността системи. Медиите и организации на гражданското общество трябва да са наясно как следенето е насочено към журналисти и агенти на промяната. Трябва да се ангажираме с индустрията, за да може тя да разбере опасностите при изборите си за дизайн на технологии и услуги и ограничената автономност, която осигуряват на потребителите, и поставянето на нови стандарти за злоупотреби от страна на други. Парламентите и политиците трябва да са информирани за истинските роли, които очакваме те да играят при регулацията на агенции и опазването на правото на личен живот на гражданите. Регулаторните структури никога не трябва да се създават, за да  действат като фалшиви флагмани на легитимността и все пак обществото е изправено пред комитети и съдилища, които оперират тъкмо по този начин.

В края на краищата дебатът как да се регулира подобна сила изисква публично присъствие. Обществото разчита на членовете си, за да защити най-добре интересите си. Отговорът на тези объркващи и фундаментални въпроси са с нас – никой друг няма да се изправи пред правителствата, за да разбере нуждите и очакванията ни, освен ние самите. Много вероятно най-важната регулаторна роля се намира в общественото и гарантирането, че тези, които наблюдават наблюдаващите, знаят какво не правят. Прозрачността е основна цел на всичко това. Бдителността над действията на всички структури не може да се колебае: от разузнавателните агенции при операциите им, през съдилищата, които разрешават операциите, до комитетите, които наблюдават правомощията и процесите за достъп до подобна сила. На върха на тази пирамида е обществото: с ястребов поглед при надзора си и силно в преценката си.